105 години от приемането на Григорианския календар в България
Днес се навършват 105 години от приемането на Григорианския календар (1916 г.) и началото на отчитането на дните по т. нар. нов жанр. Наложен от папа Григорий XIII в края на 16 век, той в действителност измества с 13 дни Юлианския календар - като тогава 4 октомври е последван от 15 октомври.
Днес Григорианският календар, именуван и нов жанр, е всепризнат като международния всемирски календар, по който броим годините и дните. Само няколко православни църкви остават по остарелия Юлиански календар.
„ Така, по време на Първата международна войната, у нас са си икономисали Деня на лъжата, тъй като календарът скача напряко на датата 14 април, през 1916 година “, разяснява пред БНР историкът проф. Иван Билярски и добави:
„ Мисля, че приемането на календара у нас е обвързвано и с присъединяване на страната ни в Първата международната война и на коя страна сме застанали, има вътрешно-политически аргументи, свързани основно с връзките ни с Русия по това време и връзките на държавното управление и църквата тогава “.
По думите му основната причина за приемането на Григорианския календар е модернизацията на страната към европейските полезности.
„ За мен това е формалната обосновка и би трябвало да са се признае, че в доста къс срок след нас всички православни страни одобряват Григорианския календар - това са Сърбия, Румъния, Гърция, Русия. По-деликатният въпрос е за църквите, като всички православни църкви, без 4 и Света гора, които и до момента не го одобряват, всичко го одобряват преди започването на Втората международна война ", изясни още историкът, съгласно когото всеки календар има религиозна основа.
Още по тематиката - в звуковия файл.
Днес Григорианският календар, именуван и нов жанр, е всепризнат като международния всемирски календар, по който броим годините и дните. Само няколко православни църкви остават по остарелия Юлиански календар.
„ Така, по време на Първата международна войната, у нас са си икономисали Деня на лъжата, тъй като календарът скача напряко на датата 14 април, през 1916 година “, разяснява пред БНР историкът проф. Иван Билярски и добави:
„ Мисля, че приемането на календара у нас е обвързвано и с присъединяване на страната ни в Първата международната война и на коя страна сме застанали, има вътрешно-политически аргументи, свързани основно с връзките ни с Русия по това време и връзките на държавното управление и църквата тогава “.
По думите му основната причина за приемането на Григорианския календар е модернизацията на страната към европейските полезности.
„ За мен това е формалната обосновка и би трябвало да са се признае, че в доста къс срок след нас всички православни страни одобряват Григорианския календар - това са Сърбия, Румъния, Гърция, Русия. По-деликатният въпрос е за църквите, като всички православни църкви, без 4 и Света гора, които и до момента не го одобряват, всичко го одобряват преди започването на Втората международна война ", изясни още историкът, съгласно когото всеки календар има религиозна основа.
Още по тематиката - в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ




